Знаете какво е чувството да срещнеш спонтанно познато лице от бранша, с когото на всичкото отгоре и приятна приказка си имате. Още по-приятно е да се срещнете по един и същ повод, непринудено, на място, към което всеки от вас таи топли чувства заради ценни преживявания. Та, long story short, бяхме поканили Ангел и Миро в различни дни, в различни часове да си поговорим за 8 месечното им пребиваване в The Business Institute. Явно съдбата си знае работата – появиха се в един и същ ден, почти по едно и също време. Ангел е алумни от трети випуск на alternative MBA, а Миро току-що завърши пети випуск (б.ред. същия ден си взе и сертификата за отлично завършване).
И двамата – посветили професионалната си мисия на алтернативното образование. Ангел Георгиев е Training Manager в Софтуерния Универститет – СофтУни (б.р. към настоящия момент Ангел е основател на Znam.be), където също така ръководи и нови проекти. Мирослав Джоканов е CEO и уеб разработчик в Shkolo – компания, с фокус върху дигитализиране на училищните процеси, а преди това R&D Manager във VMware.
Щеше да е грешка, ако не ги бяхме събрали заедно да разкажат за своите преживявания в програмата alternative MBA. Поканихме ги на бара в ателието на The Business Institute за по топъл чай, свежи приказки и игра с LEGO блокчета и чаши, за които имаме какво да споделим, but soon…
Повече за оттласкванията на Ангел и Миро с Бизнес-институстката летва за високи бизнес скокове – от тях самите. С приятен хумор и много истина.
Момчета, какво е алтернативно?
Ангел: Ще го свържа неминуемо и с алтернативното образование, тъй като и в екипа на СофтУни ние се занимаваме с това. За мен алтернативно е всичко онова, което може да достави стойността на стандартното, на познатато. Разликата е, че се случва и действа по различен модел. Това го прави нещо много повече.
Миро: За мен алтернативни са тези чаши. (б.ред. Миро отпива от нашата LEGO serious play чаша).
Alternative MBA – как разбрахте за тази програма?
Миро: По възможно най-досадния начин – през социалните мрежи. Но е факт, че след като три дни ми се появяваше един интересен пост, накрая кликнах, за да видя какво е това. Когато разгледах видях познати лица и това ме заинтригува още повече. Поразпитах и разбрах, че The Business Institute носи голяма добавена стойност в сферата на бизнес обученията. Това всъщност ме мотивира да запиша и нещо по-продължително като двусеместриалната alternative MBA програма.
Ангел: Всъщност, сещам се, че това е била една от мечтите ми – да завърша МВА програма. Нямам завършено висше образование, което значи, че не мога да запиша, а съответно и завърша МВА програма. Това е едно от задължителните изиксвания. Търсех всякакви варианти да разбера малко повече за това какво е една такава програма, как би ми била полезна на мен и оттам дойде и желанието ми да бъда част от нея. Така и попаднах на The Business Institute, привлече ме MBA съкращението в aMBA. Стори ми се подходяща, готина и адекватна на нуждите ми и липсата на необходимост от диплома, за да запишеш. Изискванията тук са на друго стойностно ниво – по време на самата програма.
Какви очакванията имаше всеки от вас, когато се реши на тази стъпка?
Ангел: Очаквах да ми помогне да разбера процесите, от които вече бях част. Имах тогава екип от 7-8 души, а до преди това не съм имал опит с управление на екип. Никога не се бях занимавал с мениджмънт под каквото и да е форма. Но финансите, с които имах малък опит, отново ми бяха важни. Очаквах да получа фундамента на това, което вече правя, за да мога да го разбера по-добре и да го правя по-добре.
Миро: Започнах тук в един от най-натоварените (б.ред. по-скоро с положителен привкус) периоди в живота си. Тъкмо бях станал мениджър на 20 души екип във VM Ware, косвено помагах за управлението на още 80, същевремнно прохождаше моя start-up проект, а на всичко отгоре ми се роди и едно малко сладко момиченце. Точно в такъв натоварен период, реших, че програмата ще ми даде точно това, от което имах нужда, а именно почивка от смяната на памперси. 😀 Нещо като санаториум.
Явно важни периоди и за двама ви и към тях добавихте цели два семестъра в aMBA. Какво ви се случваше през тези 8-9 месеца?
Ангел: За мен беше интересно, много приятелска атмосфера – нещо, което не мога да кажа, че съм очаквал. Преживяването тук много ми помогна да разбера голяма част от процесите. Не само защото ги учим, а защото ги преживяваме заедно в екипа. Това беше изключително ценно.
Миро: През тези два семестъра с нетърпение чаках вторниците и четвъртъците да дойда тук „на санаториум“ с колегите от други и различни бизнеси в София.
Тук наблягахте на практическата работа и решаване на реални казуси на български компании – какво научихте от вашите?
Ангел: Не само участвахме в решаването на реални казуси, но в следващ сезон Софт Уни беше и казусоносител с наше бизнес предизивкателство. Бил съм и от двете страни, значи. Защо исках да стана казусоносител? Защото видях истинската полза от това, което правим в програмата не само за нас като участници, но и за компанията, чийто казус решаваме. Казусът на моя випуск беше на издателство „Просвета“ – отново в нашата сфера, образователната (б.ред. разгледай казусите на българските компании тук).
Миро: Моят казус беше казусът на Хлебна фурна „НадЕжко“. Разработвахме план за една от алтернативните хлебарници производители на бутикова здравословен хляб, но със социална дейност, предимно финансирана с набиране на средства и участие в проекти. Бяхме се заели с нелеката, но и интересна задача да потърсим и предложим мениджърски подход и организационна структура за осъществяване на прехода към социален бизнес – фурната да намери бизнес модел, който да е способен да финансира сам социалната дейност. Освен всичко това, покрай aMBA се научих и на това да меся безквасен хляб.
Програмата е интензивна – казуси, инструменти, сериозни бизнес игри под формата на симулации но и се срещахте с много хора. Това са фасилитаторите, гост-говорителите, казусоносителите, но и вашите групи и съвипускници – какво се случваше помежду ви?
Ангел: Целият процес и преживяване в aMBA води до напасване и свързване помежду ни. Имахме тиймбилдинг в парка още в началото и някак тогава се усетихме един-друг. Общото ми впечатление и наблюдение е, че всички участници от всички випуски са се напаснали по различен начин накрая. Което означава, че програмата работи на няколко ниви – бизнес умения, екипно преживяване, лично израстване и умения за управление на хора.
Миро: При нас (б.ред. aMBA V випуск) също се получи естествено напасване. Появи се от това, че повечето хора бяха доста отдадени на казуса, по който работехме. Редовно се събирахме вечер след занятия до 22:00-23:00ч. в нечий апартамент, за да разработваме казусите.
Ако това е капсула на времето, която ще отвори следващият випуск – aMBA VIII, какво бихте им завещали като послание?
Ангел: Това, което аз разбрах след като влязох в програмата – да слушат повече. Това е едно от нещата, които казах, че си взимам. Дори само с набюдаването на процеса, който се случва по време на сесиите е още едно ниво над наученото. За мен това е много ценно.
Миро: Моето послание към випуск 7, 8, 9…. Ако ви е писнало от ежедневната софийската джунгла и лудница, ако искате да си почивате, но активно и надграждащо уменията ви поне 2 пъти за по 3 часа седмично и същевременно да срещнете сериозни бизнес хора от вашата среда и да научите още за бизнеса, аМВА е подходящата програма.
Какво е аМВА за вас?
Миро: Санаториум, приятели и театрални етюди.
Ангел: Аз се включвам към частта с приятели, но и още нещо. аМВА е приятели, контакти и възможността да видиш една по-голяма картинка на бизнеса и процесите, която ти дава възможност да разбереш повече пътища и нови решения, които виждаш пред себе си…
Какви са ви казусите сега?
Миро: Казусът ми сега – нека го формулирам така: заслужава ли си една стартираща фирма да расте със скорост по-голяма отколкото има капацитет и да действа в името на самия растеж, въпреки че има риск да прави грешки по пътя?
Ангел: Имаме много подобни казуси. Явно и двете компании растат по-бързо от това, което могат да управляват. И тъй като и аз се занимавам с растежа и с новите проекти на компанията, моят казус е „Къде е границата между това да е мааалко рисковано, но да знаеш, че си заслужава и точно заради този малък риск да получиш много по-голяма възвръщаемост от стратегическа гледна точка – не в пари, а в обратна връзка от хората и устойчивост за по-нататък.
За финал…
Миро: Аз искам да кажа едно голямо „Благодаря“ на всички – най-вече затова, че винаги ни посрещахте с усмивки и сладки.
Ангел: Благодаря, приятели, защото си останахме приятели с голяма част от екипа. А какво сте вие, The Business Institute, за нас? Приятели.
Ако интервюто с Ангел и Миро те е вдъхновило да кандидатстваш за аМВА, можеш да го направиш тук. Ако все още се колебаеш, разгледай интервюта и с други алумни на програмата или се свържи с нас.
The Business Institute е катализатор на бизнес умения. Организира отворени обучения под формата на работилници, майсторски класове, бизнес програми в областите: мениджмънт, финанси, маркетинг, продажби, предприемачество и иновации. Предоставя трейнинг решения по поръчка и мениджмънт консултантски услуги.
С обучение чрез преживяване предизвикваме потенциала на участниците за високи професионални скокове и инициативи за позитивна промяна, бизнес и личностно израстване, повишаване на ефективността, иновиране.
Форматът на работилниците на Института включва работа по конкретни реални казуси на участниците и клиентите, холистична перспектива при решавнето им, дискусии с изявени практици гост-говорители. Формата на обученията е присъствена, онлайн, blended learning.
The Business Institute използва и адаптира за българския пазар методологии на Stanford University, Cornell University, Harvard University, Business Model Generation и др. Институтът партнира и с висши учебни заведения като създава с тях общи програми.
Екипът от фасилитатори на The Business Institute е изграден от практици с опит – мениджъри, предприемачи и експерти, сертифицирани в различни съвременни трейнинг подходи.