Миналата седмица в Музейко се случи не просто поредния ни Business Talks. Проведохме го за 10-ти път, което си е своего рода юбилейно издание и обсъдихме една изцяло нова и силно интригуваща както нас, така и всички гости тема – Практични мениджмънт умения в софтуерния бранш.
Темата ни е много любима в последно време и е свързана с наш нов мениджмънт трейнинг – Управленски умения в софтуерната индустрия (Management Skills for Software Engineers). Програмата стартира в края на октомври 2016 и е насочена към експерти в областта, които имат желание за професионално развитие и съчетаване на своите технически познания с управленски умения.
За практичните мениджмънт умения в софтуерния бранш говорихме с:
Поканихме тримата бизнес практици в областта на софтуерната индустрия, които да споделят своя опит и ценни практики по темите за:
Какво следва да е управленското решение към тях? И въобще начинът, по който те биват мотивирани и управлявани. Действително в този бранш има много креативност, има много специфики, които следва да бъдат отразени.
Дадохме думата на ИТ експертите и ето какво споделиха те по този въпрос:
Цвети Кьосева: Много често чуваме, разбира се и не само в ИТ сферата, изречението „Клиентът не знае какво иска.“ Обикновено ИТ експертът, знаейки детайлите, много често живее с мисълта, че този, който очаква резултат от детайлите е пропуснал една голяма част от голямата картина и съответно не може да оцени красотата на това, което той е разработил. И за него, requirements са много малка част от айсберга, за сметка на всичко, което се случва отдолу и следва да се случи като резултат. Управляването на такъв тип човек предполага съобразяване задължително с тази невидима част долу. Много често се налага да бъдем, в качеството си на мениджъри, по-добри психолози , включително и от HR експертите, за да имаме усещането коя е вътрешната мотивация и нагласа, която ще накарат ИТ експертът да работи в името на дадената задача.
ИТ експертите са творци, защото те работят с палитра от инструменти, като програмни езици и др. Но в края на деня, за да изработят своята задача, те трябва да направят правилната комбинация и да я измислят, така че тя да проработи. Никога няма едно решение, има различни такива, които биха могли да доведат до почти еднакъв резултат. И различните пътища, по които можем да достигнем до крайния резултат, водят до вътрешното усещане, че решението на всеки един от тях е най-правилното решение. Ако не ги управляваме правилно обаче, ефектът е допълнително вложено време и съответно разход за компанията, който трябва да бъде оправдан по някакъв начин.
Моят съвет: тези хора са изключително креативни и е много грешно да бъдат менажирани по начин, който не е достатъчно креативен за тях. Т.е. и едната, и другата страна трябва да се срещнат на тема креативност. Стандартният подход на управление на ИТ кадри няма как да сработи, когато хората от другата страна са творци.
Викор Павлов: Тиймлидерите са в една много особена позиция – те трябва да мотивират хората да правят най-доброто, което могат и едновременно с това да стигнат най-лесно до целта, която се изисква от страна на клиента. Важното за сформирането и управлението на екипите е, че в двата случая трябва да можем да мотивираме хората и да ги накараме да изпълнят това, което се очаква. Т.е. да виждаме изискванията и да достигнем до очакванията, като това е една от големите цели, която проджект мениджърите или тиймлидерите трябва да направят.
Николай Тодоров: Един проект по класическа дефиниция е временно начинание, което води до уникален продукт или услуга. Всеки един проект води до уникално съчетание от група от хора, които се сформират при старта на проекта, в зависимост от нуждите на проекта. И когато приключи проектът, те биват разформировани. Това е голямо предизвикателство за всеки от екипа, защото трябва да свикват да работят в различна среда, с различни колеги. На практика, това, което правим в такъв тип бизнеси, такъв тип услуги, е следното: всеки екип си има проектен мениджър, който може да изпълнява ролята и на административната и на техническата лидерска роля. Но в рамките на екипа, хората могат да слагат различни „шапки“ – да работят по-лидерска роля, могат някой път самостоятелно да изпълняват някои задачи. Те трябва да бъдат максимално гъвкави, да учат максимално нови неща, много силно да изтъкват не чисто техническите си качества, които естествено, че са важни в един технологичен или софтуерен проект, но и да са комуникативни. Връщайки се на управлението, самият ръководител на проекта трябва да успява да оценява всички тези аспекти. Тези хора имат нужда от кариерно развитие, пътеки, по които да се развиват. Ръководителят на проекта трябва да може да идентифицира накъде се движи всеки член на екипа, да създава неговата пътека за развитие и когато този човек отиде в друг екип, да не се скъса връзката, за да може да продължи напред.
The Business Institute е катализатор на бизнес умения. Организира отворени обучения под формата на работилници, майсторски класове, бизнес програми в областите: мениджмънт, финанси, маркетинг, продажби, предприемачество и иновации. Предоставя трейнинг решения по поръчка и мениджмънт консултантски услуги.
С обучение чрез преживяване предизвикваме потенциала на участниците за високи професионални скокове и инициативи за позитивна промяна, бизнес и личностно израстване, повишаване на ефективността, иновиране.
Форматът на работилниците на Института включва работа по конкретни реални казуси на участниците и клиентите, холистична перспектива при решавнето им, дискусии с изявени практици гост-говорители. Формата на обученията е присъствена, онлайн, blended learning.
The Business Institute използва и адаптира за българския пазар методологии на Stanford University, Cornell University, Harvard University, Business Model Generation и др. Институтът партнира и с висши учебни заведения като създава с тях общи програми.
Екипът от фасилитатори на The Business Institute е изграден от практици с опит – мениджъри, предприемачи и експерти, сертифицирани в различни съвременни трейнинг подходи.