Да, забавно е да се играе и да, все по-малко успяваме да го правим в ежедневието си. Кое е в основата, обаче – ученето или забавлението? Хераклит е казал: „Човек най-много се доближава до истинската си същност, когато постигне онази сериозност, присъща на дете, докато играе.“
Въпросът тук стои така – играта Е провокация да потънеш в същинското и всъщност да бъдеш откровен. В реалността на бизнес деня има редица бариери, които ни пречат по един или друг начин да направим това. Симулациите са сериозни игри, те изолират тази бариера, защото:
Те са „паралелна реалност“;
Нищо, което се случва в тях няма последствия в „реалната реалност“ ;
В състояние на игра и освободеност от страхове и бариери, креативността и решенията нямат граници.
Унгарският психолог Михай Чиксентмихай описва състоянието на поток (state of flow), в което човек може да изпадне, докато извършва работа, дейност, задача, игра, която го завладява, провокирайки неговите умения и способности, но и отърсвайки го от страх и притеснение. Чрез методите на игровизацията участниците стигат до различни уроци и идеи.