5 слабости, които всеки екип трябва да преодолее

Членовете на силните екипи си вярват едни на други на фундаментално, емоционално ниво и не се притесняват да показват слабостите, грешките и страховете. Стигат до там, че да са напълно открити едни към други. Това е най-важното и основополагащо за развитието, растежа и ефикасността на един екип. Ако ние можем да споделим слабостите си с останалите, значи им имаме доверие и можем съответно да им дадем доверие. Когато в един екип хората се чувстват спокойни да споделят своите слабости, фундаментът на екипа ни е здрав. Ако това го няма, отиваме към следващата дисфункцоналност - избягване на конфликти.

Ако в един екип никога за нищо не се спори професионално, има съществен проблем. Ако има от така наречените афективни конфликти- на ниво личности, принципи, ценности, не на професионално ниво, има сериозно предизвикателство и би следвало да се адресира от лидера в срещи на четири очи и да се осъществи модерация, ако страните в емоционалния конфликт не успяват да го преодолеят сами. Ленсиони казва, че когато в екипа липсват конструктивни конфликти или да ги наречем – спорове, тогава резултатите могат да са добри, но няма да са най-добрите. Ако хората в екипа не са спокойни да изразят мнение, с което да станат уязвими, то естествено те ще имат проблем да влязат в конструктивни конфликти.

Екипи, в които хората си вярват едни на други, не се страхуват да се включат в разпален диалог по ключовите за успеха на организацията въпроси и решения. Те без колебание изразяват несъгласие, оспорват мнения и се предизвикват едни други, всичко в името на намирането на най-добрия отговор, откриването на истината и вземането на най-доброто решение.

Екипите, ангажирани в нефилтриран конфликт, са способни да си осигурят подкрепа на важните решения, дори когато членове на екипа първоначално не са били съгласни с тях. Това става, защото всички възможности и идеи са били сложени на масата и обсъдени, което дава увереност на членовете на екипа, че не е останал необърнат камък и дори част от предложените идеи да не влязат във финалното решение – нуждата всеки да бъде изслушан и признато правото му да се съгласи или да не се съгласи - значително повдига нивото на лична ангажираност към взетите решения от всеки един член на екипа.

Екипи, обвързани с решения и стандарти на представяне, не се колебаят да се държат един друг отговорни за придържането към тези решения и спазването на стандартите. Нещо повече, те не разчитат единствено на лидера на екипа да търси отговорност (вертикално), а отиват директно при колегите си (хоризонтална отговорност).

Екипи, в които хората си вярват един на друг, ангажират се в разпалени диалози, придържат се към взетите решения и си търсят отговорност едни други, най-вероятно ще оставят настрана строго индивидуалните си кариерни нужди или професионални планове и ще се фокусират в по-голяма степен върху това, което е най-доброто за екипа и организацията. Те не се поддават на изкушението да поставят своя отдел, израстването в кариерата или егоистичните си стремежи пред колективните резултати, дефиниращи успеха на екипа. Способността на членовете на екипа да работят заедно за постигане на екипните цели, както и степента на сплотеност и синергия между членовете на екипа, осигурява по-високо ниво на екипна ефективност.

За да бъдат преодолени тези дисфункции, ключова роля играе лидерът на екипа. Той трябва да се грижи и провокира:

• Споделено вярване, че атмосферата в екипа е достатъчно сигурна и всеки се чувства спокоен да разрешава с колегите си и да спори по предизвикателни задачи.
• Общуването е прозрачно, информацията се споделя честно и с всички.
• Помага при справянето с конфликтни и противоположни цели.
• Позволява на всички да споделят открито грешките си, да потърсят помощ от колегите си, да изразяват открито мнението си.
• Фокусира вниманието върху общите цели, не толкова върху личните.

Ако искате да научите конкретни стратегии и поведения, които успешните лидери прилагат, за да постигат високи резултати, влезте в предстоящата ни работилница "Екипна работа за високи резултати", част от майсторския клас "Лидерство и екипност”. Базирана е на модела „Преодоляване на петте екипни слабости” на Патрик Ленсиони и включва разиграване на инструменти и работа по упражнения, които лидерите могат да приложат директно в собствената си практика със своите екипи бързо и лесно.